Screenshot
Един ревностен поклонник на собственото си величие решил, че историята е допуснала непростима грешка, като е забравила да постави неговото име сред главните действащи лица. Последва опит за редакция на действителността, в която фактите, били поканени да отстъпят място на амбицията. За жалост на автора на този замисъл, истината проявила лош вкус към художествените измислици и отказала да сътрудничи.
След внимателен преглед на обстоятелствата заслугите се върнали при своя законен притежател – човекът, който е предпочел да работи, вместо да разказва колко работи. А претендентът за чужда слава останал с единственото отличие, което никой не може да му отнеме – непоколебимата вяра в собствената му значимост.
Той бе човек с рядка дарба – умееше да открива собственото си участие дори там, където никога не е присъствал. Докато други създаваха резултати, той създаваше версии на събитията. Докато други трупаха уважение, той събираше поводи да бъде споменаван.
Но както често се случва, прожекторът на вниманието освети не онзи, който най-силно го желаеше, а онзи, който действително го заслужаваше. И когато имената заеха местата си, остана един стар урок: признанието е най-ценно, когато е получено от другите, а не написано собственоръчно.